Полезна информация

За какво трябва да следим?

  • Ползването на некачествена лепилна смес, ползването на неподходящи дюбели и липса на армираща решетка (стъклофибърна мрежа). На пазара има специална лепилна смес, която съдържа полимерни влакна против напукване и е създадена специално за топлоизолации. Дюбелите трябва да имат подходяща дължина и задължително условие в полагането на топлоизолации на стени е да са двукомпонентни. В зависимост от това върху какви стени ще бъдат използвани, то те трябва да бъдат съответно за бетон, газобетон или тухла. Не трябва да се забравя и това, че средно на квадратен метър трябва да се полагат по седем броя.
  • Липсата на армираща решетка (стъклофибърна мрежа) води до намален гаранционен срок, тъй като тя осигурява добро задържане на мазилката, която често поради липса на мрежа се напуква, рони и пада на плочи.
  • Полагането на топлоизолация без покриването на долната и горна фуги или съответно горна и долна плоча на тухлени жилища. Това също води до влошаване на топлинния ефект, но са възможни и появата на течове.
  • Aко се прави само калкан е нормално да е по – евтино понеже се работи бързо. Ако имате прозорци , питайте за допълнителни суми за ръбохранители и подпрозоръчни поли, които може да са пропуснали да споменат.
  •  Гледайте да не оставите стената на теракол. Не е нужно да се дават пари за безумно скъпи полимерни мазилки, но е добре да има нещо. Не лош вариант са силиконовите бои – те са изключително трайни и относително евтини. Освен това след години , като се замърсят и захабят, лесно ще ги освежите.

Конденз, темпреатурен градиент и т.н. или защо мухлясват стените?

Започвам отзад напред. Какво му трябва на мухъла за да се чувства в добро здраве – сянка и влага. Каква е причината за събирането на влага от вътрешната страна на стената? Ако не става дума за теч, който директно да пропуска дъждовна вода вътре, то причината е само една – конденз. Тук идва ред за малко физика Абсолютна влажност на въздуха се нарича количеството вода което се съдържа в 1 куб.м. въздух. Съществува понятието относителна влажност на въздуха, което показва какво е количеството водна пара във въздуха спрямо максимално възможното преди тази пара да започне да кондензира на капки, както това става в облаците. Относителната влажност на въздуха зависи пряко от температурата – колкото по ниска е тя, толкова по-малко количество вода е необходимо за пресищане и конденз. Затопляйки жилището си, въздуха в него придобива способност да поеме в себе си по-голямо количество влага и тя се натрупва в него по естествен път – от дишането ни, от готвенето, от цветята, от банята и т.н. Когато този въздух влезе в контакт със студено тяло, то на граничната повърхност се получава пресищане на водната пара и водата кондензира върху тази повърхност. Процеса е напълно аналогичен с изпотяването на огледалото в банята, когато вземем горещ душ. Така когато външната стена на жилището е студена тя се превръща в естествен влагоуловител. Единствения начин за предотвратяване на този процес е да се намали температурния градиент в граничния слой стена – въздух. Т.е. да се намали температурната разлика между вътрешната част на стената и въздуха в нея. Това може да стане по два начина – или затопляне на стената или изолирането и от външния студ. До колкото първия начин е свързан с първоначална инвестиция в подходяща система за отопление и постоянни последващи разходи за топлинна енергия, то изолирането на стените е свързано с еднократна и възвращаема инвестиция. Разбира се, може да се използват и системи за изсушаване на въздуха (кондензаторни влагоуловители), но те също са свързани с постоянна консумация на енергия.
Проветрение и загуби на топлина.

Ще опиша един често срещан сценарии. Панелен апартамент в който съществени проблеми не се наблюдават, освен сметките за парно, които, обаче преди 5 години така или иначе бяха 2 пъти по-малки. До едно лято в което собственика решава да подмени дограмата с нова, поради амортизацията на старата. Новата разбира се е много по-качествена, кривите стъкла са заменени от стъклопакет, не духа от никъде и дори е изчезнал досадния шум от преминаващите автомобили. В началото на зимата щастливия собственик установява, че инвестицията ще му се отплати с по-лесното затопляне на апартамента. Но в края на зимата се вижда още един резултат – стените за мухлясали. Какво общо има новата дограма с това – две неща. Първо, спрели сме естествената вентилация, която въпреки че е била по-скоро дефект отколкото търсен ефект при старата дограма, все пак е изпълнявала своята функция. И второ, но още по важно, качествения стъклопакет не позволява изстиването на прозореца отвътре и новата най-студена повърхност се явява панела, което води до конденз на вода по него. С леко огорчение, че е притиснат да го направи (защото първоначалната концепция не е била свързана с подобряване на енергийната ефективност), собственика изолира жилището отвън и чака следващата зима. Установява, че допира до стената вече не води до усещането за пещера и конденза по стената е преустановен. Но, ако дограмата не е била най-качествената или (което е по-вероятно) монтажа не е извършен по всички правила и не е предвидена правилна вентилация, то натрупаната влага все пак си намира място и се отлага в ниската част на стъклата. Тогава (или след няколко неуспешни експеримента с разни влагоуловители) собственика разбира, че единственото решение за отвеждане на изилишната влага от помещенията е постоянната вентилация и редовното проветрение. Тогава си задава логичния въпрос: Струваше ли си да инвестирам в дограма, стъклопакети и външна топлоизолация, ако сега трябва да проветрявам повече и така домът ми пак ще изстива? Отговорът е еднозначен: Да, струвало си е! Защо? По рано вече говорихме за потоците топлина през външните стени. Сега да изясним изобщо откъде изстива жилището. Първо и най-съществено – именно през неизолираните стени. Второ през некачествените прозорци. И едва на трето място и то в много по-малка степен чрез обмена на въздух. Въздуха сам по себе си има доста ниска топлоемкост (примерно 1000 пъти по-малка от тази на бетона) и независимо от усещането на хладния полъх при проветрението, реално по този начин се губи много малко количество топлина. И това по никакъв начин не се отразява на спрените потоци топлина през изолираните външни стени и качествените стъклопакети. Редовното проветрение е необходимо по много причини, не само за отвеждане на излишната влага и при него се губят малки количества топлина, но топлоизолацията върши своята работа съвсем независимо от това.

Има ли смисъл да се санира само 1 етаж в жилищен блок?

По много причини, които намирам за очевидни и съответно е излишно да коментирам правилно е да се изолира цялата сграда. За да се реализира това, обаче е необходимо желанието на всички съкооператори, което е много трудно дори в малка кооперация с десетина апартамента, а в голям жилищен блок често граничи с невъзможното. Тогава много хора си задават въпроса има ли смисъл от поставяне на топлоизолация на отделно жилище или на няколко съседни апартамента, но без ясна перспектива за цялостно саниране на сградата. За да отговорим на този често задаван въпрос трябва да разгледаме потока топлина напускащ жилището ни. Нека разгледаме конкретен пример – апартамент в панелен блок с площ 100 кв.м. и външно разположение. Приемаме един крайно неблагоприятен вариант в който съседите под и над нас не са санирали жилищата си и се отопляват минимално, подържайки температура 16*С, а ние искаме да поддържаме комфортна температура от 21*С. Количеството топлина което ще отдаваме на съседите си ще бъде пропорционално на площта на пода и тавана и температурната разлика от 5*, т.е. пропорционална на (100 + 100) х 5 = 1000 „единици”. Ако през това време температурата навън е -9*С температурния градиент от двете страни на стената е 30*С и площта на външните стени е 80 кв.м. то може да очакваме през тях да губим 80 х 30 = 2400 „единици”. В този случай повече от 2/3 от общите загуби на топлина преминават през външните стени. Дори да не можем да спрем напълно тези загуби, то при правилно изпълнена топлоизолация спокойно можем да разчитаме, че ще ги намалим с около 80% или през тези стени ще продължим да губим около 500 „единици”. Общите загуби на топлина би следвало да са право пропорционални на сметките които плащаме за отопление, освен ако не ни мамят. При условията които разгледахме общото количество енергия би могло да бъде намалено от 3400 на 1500 „единици” или с около 60%. Тук разбира се пояснявам, че общото количество топлина, което се губи от 3-те разгледани апартамента в сградата далеч няма да намалее с 60%, но в крайна сметка всеки сам заплаща разходите си за отопление и това, че някой плаща по-високи сметки за да поддържа 16*С в жилището си не е достатъчна причина всички останали да го правят. Лесно да се ориентираме за колко време би се изплатило това начинание и струва ли си да се прави индивидуално. Да, правилния начин е друг, но когато не може да се осъществи в близко бъдеще, то остава простата сметка за инвестицията и нейната възвращаемост в нашето домакинство. Дори да се наложи след 10 години изолацията да се изпълни отново при цялостно саниране на сградата, какво значение има това, при положение, че тя се е изплатила 3 пъти през това време само като стойност на енергията. Без дори да се отчитат спестените вътрешни ремонти следствие на течове и конденз, комфорта и т.н.

Изискванията към дограмата

– строителна физика на дограмата, тоест пароизолация на монтажните детайли, топлоизолация, звукоизолация и въздухопроницаемост.
– осветеност на дограмата – светлопропускливост и слънцезащита.
– безопасност на продукта – лесно обслужване, защита от неправомерно проникване и устойчивост на силен вятър.

Xарактерно за прозорците е, че през тях се гуми много по-голямо количество топлина, отколкото през стените, пода, а също и тавана. Затова при избора на дограма трябва да търсим надежна защита и устойчивост на студ. При старите конструкции често се получават течове, тъй като техните конструкции не са толкова устойчиви на промените на метеорологичните условия. Oт друга страна има и минуси, ако дограмата не пропуска никакъв въздух. Първото важно нещо при проникване на въздух през нея е, че така се проветрява помещението, не се образува конденз от вътрешната повърхност на прозорците, а също и се извежда излишната влага от помещението. Ако дограмата, която сте избрали е с нулева пропускаемост на въздуха, то това води до някои големи проблеми. Един от тях е нарушаването на въздухообмена в помещенията с дограма. Не във всяка сграда са предвидени отделни вентилации за помещенията и затова този аспект при избора на дограма е много важен. Ако въздухопроницаемостта е прекалено малка, то това е опасно. Именно тази характеристика(въздухопроницаемостта ) на дограмите влиза в конфликт с топлоизолацията на помещението. Много е важно всекидневно да минава свеж въздух през помещението където е монтирана дограмата. Този проблем е решен с използването на система за само вентилация посредством камерите на профилите през канали , а също и чрез вградени предварително специални климатични клапани в профилите. Възможно е прониква въздух и между самите профили на дограмите, а и на стените, или през шевовете при сглобяването на профилите. Наличието на такъв вид инфилтрация, тоест проникване на въздух означава, че монтажа е бил неправилен и/или изработката на самата дограма. Друга важна характеристика на дограмата е нейната звукоизолация. Съвременните технологии позволяват този проблем да се преодолее, но не изцяло. Единият вариант е монтирането на външно стъкло с дебелина между 6 и 10 мм, вместо 4 мм. Освен това с увеличаването на разстоянието между стъклата също може да се преодолее проблема със звукоизолацията. Друг вариант е запълването на стъклопакето с така наречения инертен газ, а също и чрез употребата на стъкла, които имат повишена звукоизолация. За съжаление съществува и ударен шум, които не може да се премахне използването на нови технологии. Такъв шум например идва от силните вибрации на товарни камиони, от фойерверки или от тракането на колелетата на влакове. Един от най-важните способности на прозорците е пропускането на слънчевата светлина. Много е важно различните помещения да са осветени по различен начин. В съвременния дизайн е модерно да се изграждат пространства с голяма остъклена площ. При такива помещения е важно да има прозорци, които да са с голямо съпротивление на топлопредаване. К-стъклото е съдържа специална сребърна промазка. Благодарение на нея стъклото пропуска в помещението слънчевата светлина, а освен това отразява топлина обратно. По този начин топлинните загуби са намаление с цели 30 процента. К-стъклото трябва да се постави от вътрешната страна на стъклопакета и да е с промазаната повърхност към помещението.

Колко дебела трябва да бъде топлоизолацията?

В България за допълнително саниране на стари сгради (а и при много от новостроящите се) се използва фасаден EPS с дебелина 50 мм и това се възприема като „стандарт” както от много от фирмите изпълнители, така и от клиентите. В действителност за да се оцени най-ефективното решение за използвания материал и дебелината му е необходимо да се извърши квалифицирана оценка и да се изготви проект от компетентен архитект или строителен инженер. В много случаи обаче, особено при саниране на индивидуално жилище изготвянето на проекта може да има съизмерима цена с тази на самата топло изолация, което го прави крайно неизгодно. Затова е добре сами да имаме базови познания по този въпрос. Топлопроводимостта на стената зависи от два фактора – коефициента на топлопроводимост и дебелината на изолацията. Зависимостта от коефициента на топлопроводимост е линейна, това означава, че ако коефициента на топлопроводимост на даден материал е 2 пъти по малък от този на друг материал, то и загубите на топлина ще са 2 пъти по-малки при равни други условия. Зависимостта от дебелината на изолацията, обаче е експоненциална, а не линейна. Ще се опитам да обясня какво означава това с конкретен пример. Ако измерим количеството топлина преминало през слой с дебелина 10 мм и друг слой от същия материал, но с дебелина 20 мм то може да очакваме разликата да е точно 2 пъти. Ако измерим количеството топлина преминало през слой с дебелина 40мм то отново можем да очакваме, че то ще е около 2 пъти по-малко от това преминало през 40 мм. Но, ако продължим експеримента и измерим какво количество топлина ще премине през слой дебелина 80 мм ще установим, че то вече не е 2 пъти по малко, а примерно 1.5 пъти. Ако продължим да увеличаваме дебелината на слоя, скоро ще достигнем момента в който колкото и да увеличаваме дебелината, загубите на топлина си остават почти непроменени. Този „момент”, обаче зависи от няколко фактора касаещи както физическите характеристики на материала, така и от външните условия – най-вече разликата в температурата от двете страни на изолационния слой. За това не е възможно да се даде еднозначен отговор за това колко точно трябва да бъде дебела изолацията за да се постигне максимална ефективност без изготвянето на проект за енергийна ефективност. Отново, обаче стигаме до реалността в която изготвянето на такъв проект би бил неоправдано скъп в случая за индивидуално жилище. Като лична препоръка бих казал за саниране на стени с южно изложение, както и за такива с малка площ (с големи прозорци) да се използват плочи от EPS с дебелина 50 – 80 мм, а за големи стени (калкани) и особено за такива със северно изложение да се използват плочи с дебелина 80 – 100 мм. При изолация на цяла къща или сграда, а не на самостоятелен етаж, също бих препоръчал да се използват плочи с дебелина най-малко 100 мм. Само за сравнение ще посоча, че в т.нар. „пасивни” къщи, където се цели отопление единствено и само посредством слънчева енергия и телесната топлина на обитателите дебелината на изолиращите елементи често е над 30 см. За съжаление подобна ефективност е невъзможно да се постигне при саниране на стара сграда и инвестирането в такава изолация е неоправдано.

Какво е EPS, XPS, Стиропор, Fibran, Neopor, Polystyren, Полистирол и т.н?

Различни материали могат да се използват за намаляване на топлинните загуби от външните стени на жилището. Те могат да бъдат пенополистироли, каменна вата, стъклофибърна вата и др. Тук ще обърна внимание на някои факти само около първата група – пенополистиролите. Полистирен (Polystyrene) или Полистирол е нефтен продукт – ароматен полимер и една от най-широко използваните в индустрията пластмаси. Произведен за пръв път през 30-те години на миналия век от BASF днес той е навсякъде около нас под формата на чаша за безалкохолно, еднократна самобръсначка или кутийка на CD. Най-важното свойство на полистирола, обаче е възможността от него да се добива стабилна пяна с над 95% съдържание на въздух – пенополистирол. Това става при смесването на полистирола с екструдиращ или експандиращ агент под въздействието на гореща пара. Получената пяна лесно се формува в големи кубове, които след втвърдяването си се режат на плочи с подходяща дебелина и форма. Те имат малко обемно тегло, много ниска топлопроводимост (0.028 – 0.045 W/m.K), голяма устойчивост и дълготрайност. EPS – или експандиран пенополистирол е най-често използванаия за фасадна топлоизолация материал. Спецификата на формуването (експандирането) на пяната води до образуването на множество малки затворени сферички, плътно подредени една до друга. Така образуваната отворена структура позволява частично преминаване на газове или пари през нея. Това е важно при фасадната топлоизолация и затова този материал е предпочитан. В същото време е възможно и насищането с вода на материала при което той може да загуби голяма част от топло изолационните си качества, поради което за някои специфични приложения се използват и други материали, като Екструдиран пенополистирол например. Експандирания пенополистирол (EPS) е широко известен като Стиропор. Styropor всъщност е търговска марка на BASF, но подобно на много други е придобила популярност като общо название за EPS. Най-съществената характеристика при избора на EPS изолационни плочи трябва да бъде тяхната плътност. В пряка зависимост от плътността на пенополистирола е неговата механична якост, също така дълготрайността му и не на последно място по-ниската топло проводимост. Обикновено предлагания фасаден пенополиститол е с плътност от 12 до 30 кг/м3, като препоръчително е да се използва такъв с плътност най-малко 15-18 кг/м3. XPS – или Екструдиран пенополистирол е материал получен по друга технология от същия изходен продукт – полистирен. При втвърдяването на екструдирани япенополистирол се получава хомогенна пяна с микроскопични затворени въздушни джобчета. Така получения материал е непропусклив както за водата, така и за водната пара. Плътността на XPS обикновено e по-голяма от тази на EPS и е в границите 30-100 кг/м3. По голямата плътност, както и водонепропускливата структура определят и областите на приложение на XPS – конструктивни елементи подложени на по-голямо натоварване, както и места с непрекъснат контакт с вода и влага – мазета, цокли и др. Поради широкото разпространение на XPS за фасадна топлоизолация на компанията Fibran, то тази марка е придобила популярност у нас като общо название за XPS, въпреки че този материал се въвежда в строителството от компанията DOW много по-рано. NEOPOR – Неопор е търговска марка на BASF за експандиран пенополистирол с добавени графитни частици, които придават характерния му цвят. Neopor EPS има същата структура като фасадния стиропор, но съдържанието на графит позволява допълнително намаляване на топлопроводимостта, което го прави един от най-ефективните материали за фасадна топло изолация.

Кой материал е най-подходящ за изолация на нашето жилище?

Доколкото XPS има близък коефициент на топлопроводимост до този на EPS, а цената му е 2-3 пъти по-висока, то използването му като материал за външна топло изолация е оправдано само в специфични случаи. Още по-съществена е неговата не пропускливост към водната пара. В една друга тема прочетох съвет на колега, който ще цитирам по памет: “Навсякъде под земята XPS, навсякъде над земята EPS…” Може да не е съвършено точен, но в голяма степен е верен. EPS с плътност 15-18 кг е добро решение, а за постигане на максимално добри резултати, като може да се използва и графитен EPS – Neopor. Все пак, трябва да се има предвид, че цената на Neopor е по-висока от тази на обикновения фасаден стиропор, а топлопроводимостта зависи освен от специфичния коефициент на топлопроводимост и от дебелината на изолационния слой. Затова, особено при ограничен бюджет в много случаи би било по-изгодно да се изпълни изолацията с по-дебели плочи фасаден стиропор отколкото с Neopor.

Връзка с нас