В България за допълнително саниране на стари сгради (а и при много от новостроящите се) се използва фасаден EPS с дебелина 50 мм и това се възприема като „стандарт” както от много от фирмите изпълнители, така и от клиентите. В действителност за да се оцени най-ефективното решение за използвания материал и дебелината му е необходимо да се извърши квалифицирана оценка и да се изготви проект от компетентен архитект или строителен инженер. В много случаи обаче, особено при саниране на индивидуално жилище изготвянето на проекта може да има съизмерима цена с тази на самата топлоизолация, което го прави крайно неизгодно. Затова е добре сами да имаме базови познания по този въпрос.

Топлопроводимостта на стената зависи от два фактора – коефициента на топлопроводимост и дебелината на изолацията. Зависимостта от коефициента на топлопроводимост е линейна, това означава, че ако коефициента на топлопроводимост на даден материал е 2 пъти по малък от този на друг материал, то и загубите на топлина ще са 2 пъти по-малки при равни други условия.

Зависимостта от дебелината на изолацията, обаче е експоненциална, а не линейна. Ще се опитам да обясня какво означава това с конкретен пример. Ако измерим количеството топлина преминало през слой с дебелина 10 мм и друг слой от същия материал, но с дебелина 20 мм то може да очакваме разликата да е точно 2 пъти. Ако измерим количеството топлина преминало през слой с дебелина 40мм то отново можем да очакваме, че то ще е около 2 пъти по-малко от това преминало през 40 мм. Но, ако продължим експеримента и измерим какво количество топлина ще премине през слой дебелина 80 мм ще установим, че то вече не е 2 пъти по малко, а примерно 1.5 пъти. Ако продължим да увеличаваме дебелината на слоя, скоро ще достигнем момента в който колкото и да увеличаваме дебелината, загубите на топлина си остават почти непроменени. Този „момент”, обаче зависи от няколко фактора касаещи както физическите характеристики на материала, така и от външните условия – най-вече разликата в температурата от двете страни на изолационния слой. За това не е възможно да се даде еднозначен отговор за това колко точно трябва да бъде дебела изолацията за да се постигне максимална ефективност без изготвянето на проект за енергийна ефективност. Отново, обаче стигаме до реалността в която изготвянето на такъв проект би бил неоправдано скъп в случая за индивидуално жилище.

Като лична препоръка бих казал за саниране на стени с южно изложение, както и за такива с малка площ (с големи прозорци) да се използват плочи от EPS с дебелина 50 – 80 мм, а за големи стени (калкани) и особено за такива със северно изложение да се използват плочи с дебелина 80 – 100 мм. При изолация на цяла къща или сграда, а не на самостоятелен етаж, също бих препоръчал да се използват плочи с дебелина най-малко 100 мм. Само за сравнение ще посоча, че в т.нар. „пасивни” къщи, където се цели отопление единствено и само посредством слънчева енергия и телесната топлина на обитателите дебелината на изолиращите елементи често е над 30 см. За съжаление подобна ефективност е невъзможно да се постигне при саниране на стара сграда и инвестирането в такава изолация е неоправдано.